Малтийско-българска оперна студия:

завещанието на Благовеста Карнобатлова-Добрева

Андриана Йорданова

През следващата година ще се навършат 30 години от първото посещение на проф.Благовеста Карнобатлова-Добрева, изтъкната българска оперна певица и педагог, в Малта и нейната първа среща с млади малтийски оперни певци, на които тя е преподавала в различни периоди в течение на няколко години. Нейните бележки и спомени от този период са включени в книгата "Благовеста Карнобатлова-Добрева. „Бог ми даде глас” на нейната успешна ученичка и последователка  Маргарита Баснарова-Атанасова. В това издание се намират данни за различните събития, в които тя лично участва и подготвя в Малта, а именно нейните първи лекции, соловите й концерти заедно със студенти, изпълнението на "Реквием" от Моцарт, концертите, посветени на различни композитори и стилове, а също  концертното изпълнение на операта "Така правят всички" от Моцарт.

Изключително важно за нейните чести и регулярни посещения в Малта е функционирането на „Оперната студия”- една частна инициатива, която има за цел подобряването на стандарта на малтийските оперни певци на национално ниво. Трудът на тази студия е ползотворен и уважаван от Министерството на образованието и културата на Малта и има безспорно голям успех, докато друга група не се обявява против нея и не успява да спре развитието и функционирането на „Оперната студия”.

Въпреки това, до 1991 година  проф.Добрева  преподава редовно и  подготвя концерти на ученици в Малта. Много от малтийските певци от определена възраст и досега помнят професорката и дължат много на нейните майсторски класове и нейния дух. От изключително значение е, че именно българка е първият и единствен педагог на тази „Оперна студия”, която се е приближавала много до една истински професионална студия за оперни певци.

В продължение на почти десетилетие една българка е имала ежегодна връзка с Малтийските острови и по-конкретно с малтийската публика и младите малтийски дарования на оперната сцена. Това е бележитата ни педагожка и певица проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева.

За първи път тя посещава остров Малта в ролята си на певица и е  високо оценена от публика и критика едновременно. След няколко години тя пътува до Малта вече като вокален педагог, което поставя началото на едно много важно и благоприятно сътрудничество между двете страни. През май 1986 г. тя работи за пръв път с група малтийски аматьори-оперни певци (Фото 1 и 2).

Начало на отношенията с Малта

В книгата на Маргарита Баснарова-Атанасова, възпитаничка на проф. Карнобатлова-Добрева, самата тя певица и педагог, пяла в Малта и асистирала на професорката, намираме подробна информация за посещенията в Малта и работата, която е извършена с малтийските певци. Първото й пребиваване е през 1981 година като певица, но ето какво казва тя за първото си посещение като педагог:

„След пет години – на 23 май 1986 година, излетях отново за Малта. Имах нужда от тази своеобразна красота на острова, камениста, южна, морска, ярка природа, изобилно слънце. Това ми гостуване дойде съвсем навреме след голямото напрежение през последните два месеца. Изнесох четири лекции на италиански език. Курсистите бяха двадесет на брой. Справих се добре с всичко. Домакините останаха доволни и ме поканиха отново в програмата за следващата година и Малта. Вестниците писаха: "Една оперна звезда дойде при нас" (1).

... От 6 март до 3 април 1987 година отново бях в Малта за работа с техните изявени певци. Курсистите ме посрещнаха чудесно. Работех с много приятни и сърдечни хора, които ми оказаха голямо внимание, като на Маестра. В пресата се отрази работата ми като ползотворна, която вече е дала добри резултати „(2). 

Фото 1: Проф. Карнобатлова-Добрева с учениците си в музикалното училище „Йохан Щраус“ във Валета (Личен архив на проф. Добрева)

Фото 2: От същото място

... Седем седмици – от 15 януари до 4 март 1988 година, прекарах в чудните острови на Малта. Красива природа, чудесно отношение от страна на всички, с много уважение и обич се отнасяха към мен (3). Накрая на курса, на 2 март, изнесохме заключителен концерт. Всички се стараеха да се представят в най-добрата си певчесска форма. Министърът на културата и образованието даде коктейл в моя чест. И най-важното е, че пред всички заяви, че в бъдещите договори между двете страни по културния обмен задължително трябва да присъства моето име и, което каза с усмивка, е, че иначе няма да подпишем договора. Върнах се щастлива и удовлетворена от пребиваването си в Малта“ (4).

На 13 април 1989 е организиран концерт в чест на именитата българска певица. Участват и нейни ученици, които заедно с италиански репертоар изпълняват и малтийски произведения (5). Публиката е  изключително щастлива да чуе нашата оперна прима и малтийските студенти, които са показали очевидно развитие. Критиката от вестник The Sunday Times от 2 април 1989 завършва с възторжени думи за концерт,  завършил с трибют към малтийската музика и с това  допринесъл за популяризирането на операта и конкретно на малтийската музика.

Ето какво разказва професор Добрева в книгата на Баснарова-Атанасова: (6)

„... От 21 ноември 1988 до 24 май 1989 година отново бях в Малта. В този период проведох курс по пеене с певците на Mалта. Бях поканена отново от министъра на културата. Беше ми организирана от оперното дружество творческа вечер на 13 април 1989 година , където пях арии от популярни опери. Това, което най-много направи впечатление на малтийската публика беше арията на Селваджа от малтийският композитор Скира. Арията е написана в стила на бел-кантото с доста технически пасажи и голяма каденца, с бавна и бърза част. Композиторът е живял в Италия и арията е написана в стила на Росини, Доницети и Белини (7). На 19 април 1989 година изнесохме концерт на всички курсисти. Вечерта беше посветена на Моцарт. Участваха осемнайсет певци. Имахме добър успех и излязоха блестящи рецензии в пресата“ (8). 

Вокалният курс и „Оперната студия”

Вокалният курс, за който говори проф. Добрева е интензивен курс, който тя е провела от декември 1988 г. до май 1989 г. Той се  състои от 600 индивидуални урока. Копие на   структурата и съдържанието на курса, с конкретни данни за броя часове по месеци, подписано лично от професорката е предоставено на автора на това изследване от Лино Аттард. Снимка на документа се предоставя тук като Фото 3.

Първите покани към проф. Добрева са чрез Министерството на културата на България и са организирани на държавно ниво. След успехите на нейните рецитали, лекциите, които тя  провежда и желанието на певците  да се върне и работи с тях, един от нейните ученици- баритонът Лино Аттард решава лично да организира и спонсорира "Оперна студия" (9) и да организира проф. Добрева и учениците й за един дълъг и плодотворен курс.

В качеството си на директор на ‘Оперната студия’ Лино Аттард лично се среща с министъра на културата на България проф. Георги Робев на 22 август 1989 г. Тази среща е отразена в кореспонденцията на Аттард до министъра от 30 август 1989 г. Благодарение на Лино Аттард, копие на това писмо е показано тук като Фото 4.

В организационния комитет участват Лино Аттард, Еми Шиклуна и Маестро Браян Шкембри (Фото 5). В момента Маестро Шкембри е директор на единственият национален оркестър - Малтийският Филхармоничен Оркестър (Фото 6). През годините, и Лино Аттард, и Еми Шиклуна са в борда на директорите на Маноел Театър и на националния оркестър. На Еми Шиклуна трябва да се благодари за обогатяването на оркестъра с чуждестранни музиканти, които чрез конкурси се приемат на постоянна работа и досега, а също така за ценната информация за идването на Борис Христов в Малта и неговият концерт през 1975 г. Това са хора, които и досега работят на музикалното поприще и помагат на младите, по трудния път към усъвършенстване. Маестро Шкембри завършва висшето си музикално образование в Киев и специализира в Русия и Европа.

Фото 3:  Структура и съдържание на вокалния курс на роф. Добрева (предоставен от Лино Аттард)

Фото 4: Писмо на Лино Аттард до българския министър на културата  (предоставено от Лино Аттард)

Концерти с участието и приноса на проф. Карнобатлова - Добрева

През 1989 г., са осъществени няколко концерта с участието на учениците на проф. Добрева. Особено внимание заслужава концерта с участието на проф. Добрева и нейните ученици през април месец, в зала Форум в Буджиба (10).

Моцартовият концерт е посрещнат с не по-малко ентусиазъм. Тук малтийските певци се изявяват отново, този път с изцяло моцартов репертоар. Проф. Добрева работи много детайлно върху специфичните технически и изпълнителски особености на моцартовото пеене, което се е отразило на развитието на младите гласове (11).

Фото 5: Реклама за набиране на ученици за оперната студия

Фото 6: Баритонът Лино Аттард и маестро Браян Шкембри на рояла (Личен архив на проф. Добрева)

Признание и оценка на вокалните курсове

В папката с документи и стари, вече избледнели до неузнаваемост факсимилета, се намират много интересни преписки между Лино Аттард, който е основател на ‘Оперната Студия’ и Департамента на културата и околната среда в Малта, по-конкретно М. Шерри. След успешните изяви на курсистите на проф. Добрева, в писмо от Шерри лично до нея четем: (12)

“It is my pleasure to thank you for the excellent service you have given [to] our singers through your intensive and sensitive instruction. Your dedication to them was exemplary and has instilled in them a sense of duty beyond the ordinary.

Our singers, my staff and myself have nothing but admiration for your sense of duty towards us all and we are all grateful for your selfless interest in the progress of our singers. I must underline the fact that you, a leading professor, choose to adapt your working hours to the needs of your students and not to make your students conform to your requirements. That, dear Madam, is an example we all should follow.

Madam, I assure you that we shall all do our best to have you once more with us in the near future.

I take the liberty to ask you to convey my best wishes to your government, to your husband, to your daughter and to the friendly Bulgarian people of whom you are, madam, a worthy ambassador”.

Голямата почит и висока репутация, която проф.Добрева получава и изгражда в Малта, може да се оцени чрез запознаване с редицата рецензии и критики в медията и друга кореспонденция. Една декларация от Министерството на Образованието в Малта от 22 май  1989 година и подписано то Годфри Демарко, съдържа следния текст (13)

“The [vocal training] course [by Profssa. B. Karnobatlova Dobreva for opera singers and soloists] was conducted to the satisfaction of both this Ministry and the singers themselves. Profssa. Dobreva showed great dedication to her work and her deep personal commitment was an inspiration to her students.

This Ministry is indeed pleased with the results of her hard work for the benefit of Maltese opera singers.”

През август същата година проф. Карнобатлова - Добрева получава писмо -благодарност от Оперната студия и лично от Лино Аттард (14). На 22 септември 1989 година Лино Аттард пише писмо - благодарност на Министъра на културата, доктор Уго Мифсуд Боничи, в което му благодари за неговото съгласие да стане патрон на Оперната студия.

Всеки проект на Оперната студия е отразен в медиите, особено в пресата. Освен рекламата за откриването на Оперната студия, във вестниците се намира подробна информация за курса и за проф. Карнобатлова - Добрева (15).

Педагогическа работа

Подкопаването на работата на „Оперната студия”

На 10 октомври 1989 Лино Аттард пише писмо до Др. Уго Мифсуд Бонничи с тревожни новини, че Għaqda Kantanti Lirici Maltin – Асоциацията на Малтийските Оперни певци, е написала две писма, в които изказва своето несъгласие със съществуването на ‘Оперната студия’ и с факта, че студентите трябва да плащат сумата от приблизително 10 малтийски лири на месец. 10 малтиийски лири са 30 долара по онова време, което е смешна сума за участие в целогодишен оперен курс; четири до шест урока седмично с професор и пианист. Оперната студия е била спонсорирана почти изцяло от г-н Лино Аттард, като според статута всеки студент трябва да внесе месечно 30 долара за обучение. Това не е удовлетворява някои от оперните певци, (определени имена се знаят), и те решават да бойкотират студията с официални писма срещу нея до министъра на културата. Въпреки подкрепата на Министерството на културата на Малта и несъмнената репутация на проф. Добрева, "Оперната студия" трябва да закрие вратите си.

През своите четири сезона на съществуване, "Оперната студия" е осъществила много проекти с успех. Особено внимание заслужават концертите, организирани през годините 1990-1991. С помощта на посолствата на България и Съветския съюз, по онова време е организиран концерт, посветен на музиката на П.И.Чайковски през март 1990 г., в сградата на Съветското посолство (Фото 7).

Педагогът

Този концерт е показан и по малтийската телевизия през ноември същата година (16). През юли 1990 година се подготвя и представя френски концерт (17). През май 1991 година концерта е посветен вече на една друга вокална палитра – тази на италианската музика (18).

Пореден успех в педагогическата дейност на проф. Добрева е подготовката на певците за операта „Така правят всички“ от Моцарт, представена на 12 юни 1991 година. Певците са много добре подготвени след няколко години активно обучение и, разбира се, концертното изпълнение преминава с много голям успех. Особено внимание трябва да се отдели на огромната работа в подготовката на певците от страна на диригента Джон Галеа, който дирижира Националния оркестър на Малта, а също е и диригент на хора, който е под неговата палка и досега – Chorus Urbanus (19).

Програмата с имената на участниците е от личния архив на Лино Аттард (Фото 8). Отново критиките са много топли и всички изказват надежда, че малтийските певци ще продължат да работят и ще прославят страната и извън границите на Малта (20).

Фото 7: Програма на концерта, посветен на П.И.Чайковски

Фото 8: Програма на Така правят всички

В критиката на Роза Микалеф Джадж от 7 май 1989 година, четем следните думи, които правят всеки един българин горд (21)

“Bulgaria has been a centre of dynamic projection of opera singers, among whom Kristoff, Gyaurov, Kabaivanska, Gyzelev, Tomova, Dimitrova and Dobreva …”

Последните й думи за нашата педагожка и певица са следните (22)

“She is a generous giver of all she knows, fearing no competition, for in her knowledge she is secure and she gives lovingly. That is why she has created an ‘esprit de corps’ between her and all the singers she coaches.

Respect and love is not something you can order or command: They are something you earn from sincerity, honesty, dedication, caring and giving. Professoressa Karnobatlova Dobreva has, without question, all these gifts. I am delighted that our Minister will invite her again.“

Певицата

През същата година проф.Карнобатлова-Добрева участва в изпълнение на Реквиема на Моцарт в катедралата Свети Йоан във Валета. Отново това е един от незабравимите моменти за малтийската публика. Диригент е Маестро Отец Джон Галеа, известен в Малта като Отец Дун Джуан. Това не е същият Джон Галеа, който е споменат в този труд.

В изпълнението на Реквиема, участва хорът на Сейнт Джулианс, чийто почетен президент по онова време е  Лино Аттард, бидейки същевременно и баритон в хора (Фото 9).

Малтийската публика има щастието да чуе Реквиема в изпълнението на нашата певица, заедно с малтийските й студенти Мари - Терез Васало – мецосопран, Браян Чефай – тенор и Тони Монтебелло – бас (Фото 10) (23).

Финални думи

В интервю с автора на този труд проф. Добрева предостави за ползване своя архив с фотографии от пребиваването си на остров Малта и работата й с малтийските певци (Фото 11 до 14).

Работата на проф. Добрева оставя ярък отпечатък върху развитието на много малтийски аматьори и професионалисти в класическото пеене.

Българската следа в Малта се помни и до днес, и се продължава от възпитаничката на проф. Добрева в Националната Музикална Академия в София, сопраното Мириам Кауки (Фото 15) и българското сопрано Андриана Йорданова, (автор на тази публикация) и възпитаничка на проф.Илка Попова в същото учебно заведение, която живее в Малта от 2001 г. Кауки и Йорданова са възпитани в най-добрите традиции на българската певческа школа, дебютирали са на професионална сцена  в България, и по стечение на обстоятелствата паралелно с певческата си кариера работят дълги години в сферата на педагогиката на малтийския архипелаг.

Фото 9: Проф.Карнобатлова-Добрева със певици от хор Сейнт Джулианс

Фото 10: Реквием на Моцарт в катедралата Свети Йоан във Валета (Личен архив на проф. Добрева)

Фото 11: Проф. Карнобатлова-Добрева получава подарък от своите ученици, поднесен от диригента Дун Джуан (Личен архив на проф. Добрева)	Фото 12: Проф. Карнобатлова-Добрева със своите ученици и диригента Дун Джуан (Личен архив на проф. Добрева)
Фото 13: Проф.Карнобатлова-Добрева с Лино Атард и президента на Малта Еди Фенек Адами (Личен архив на проф. Добрева)	Фото 14: Проф.Карнобатлова-Добрева с диригента Дун Джуан, студенти от оперното студио и жените от хора (Личен архив на проф. Добрева)

Фото 15: Проф. Добрева със сопрана Мириям Кауки след получаване на награда на конкурса за българска солова песен „Светослав Обретенов“ във Провадия, на 5 април 1994 г. (Личен архив на проф. Добрева)

Андриана Йорданова (e-mail:anixjordan@gmail.com)

1. Баснарова-Атанасова, M. Благовеста Карнобатлова-Добрева: Бог ми даде глас. София: издател: Димат Омега Мебел, 2014, p.172.

2. Пак там, p.173.

3. Тази информация е подтвърдена и от писмото на Лино Аттард до Министъра на образованието и културата на Малта Др. Уго Мифсуд Бонничи. Това писмо е било подписано от 11 ученика, а именно Браян Чефай, Мари-Терез Васалло, Джо Велла Бондин, Джо Хубер, Тони Монтебелло, Катрин Гаучи, Пио Далли, Таня Парлато Тригона, Артър Микалеф, Чарлз Бринкат и Киара Адзопарди.

4. Пак там.

5. Micallef Judge, R. An artist of outstanding talent. - In: The Sunday Times, 7 May 1989, p.28.

6. Баснарова-Атанасова, p.175.

7. Проф.Карнобатлова-Добрева сигурно има предвид следната публикацията Storace, A.G. Tribute to Bulgarian Soprano. – In: The Times, 19 April 1989, p.6.

8. Проф.Карнобатлова-Добрева сигурно има предвид следната публикацията  Storace, A.G. Mozartian operatic recital. - In: The Times, 25 April 1989, p.11.

9. Статута на ‘Оперната студия’ е бил подписан на 5 юни 1989 от неговите основатели, а именно Лино Аттард-(директор), Браян Шкембри (музикален директор) и Еми Шиклуна (артистичен директор).

10. Ghirlando, M. An evening with a Bulgarian soprano’ in The Sunday Times, 2 April 1989, p. 30.

11. Storace, A.G., ‘Mozartian operatic recital. – In: The Times, 25 April 1989, p.11.

12. Шерри, Ф. Писмо до проф. Добрева. 12 Май 1989. Департамента на културата и околната среда в Малта.

Превод на български: „Удоволствието е изцяло мое да искажа благодарността си за отличната работа с нашите певци по време на вашето интензивно и проникновенно преподаване. Вашата отдаденост беше уникална и възпита у тях чувство за дълг и отговорност на изключително ниво.

„Нашите певци, моят офис и аз лично се отнасяме с огромно уважение към вашето чувство за отговорност и вашият огромен интерес в прогреса на нашите певци. Искам да подчертая факта, че вие, водещ професор, успяхте да подчините вашето време в съответствие с времето на нашите студенти. Това е, уважаема мадам, пример, който ние трябва да следваме.

„Мадам, искам да ви уверя, че ние ще направим всичко възможно да ви поканим още веднъж в близко бъдеще.

„Позволете да предам моите най-добри пожелания на вашето правителство, вашият съпруг, вашата дъщеря и на приятелския български народ, чийто достоен посланик сте вие”.

13. Демарко, Г. Декларация ME 292/87. 22 май 1989. Министерството на Образованието на Малта.

Превод на български: „[Вокалният] курс [на проф.Карнобатлова-Добрева за оперни певци и солисти] беше проведен задоволително и за Министерството и лично за певците. Проф.Добрева показа голямо посвещение и дълбоко лично отношение към нейната работа и всичко това послужи като вдъхновение на студентите.

„Министерството се радва на резултатите от нейната сериозна работа върху развитието на малтийските оперни певци.”

14. Аттард, Л. Писмо до проф. Добрева. 6 август 1989. Личен архив на Лино Аттард.

15. Kantanti liriċi Maltin qed jieħdu tagħlim professjonali. – In: Il-Mument, 29 October 1989, p.25; Kors ta` disa` xhur fil-‘Vocal Coaching’. – In: In-Nazzjon Tagħna, 3 October 1990, p.17; и 16 students for 12-month vocal course. – In: The Times, 4 October 1990, p.17.

16. Това събитие е било отразено широко в медиите. Някои от публикациите в местните вестници са Tchaikovsky Anniversary Concert. – In: The Times, 30 March 1990, p.18 И Tchaikovsky concert at the Soviet Embassy. – In: The Democrat, 31 March 1990, p.20. Концертът е бил толкова успешен, че е показан по малтийска телевизия TVM, единствената телевизия в Малта по това време (Tchaikovsky concert on TVM. - In: The Times, 30 November 1990, p.5).

17. French Concert. – In: The Times, 17 July 1990, p.18.

18. Storace, A.G. Italian Opera Recital. – In: The Times, 10 May 1991, p.10.

19. Маестро Джон Галеа е един от най-изтъкнатите диригенти на Малта, който остава в много тясна връзка с проф. Добрева през годините, на няколко пъти пътува за София, където записва своя музика с малтийски изпълнители, дирижира и подготвя хоровете на много оперни продукции, например хора в операта на Рахманинов Алеко, представена на сцената на Маноел Театър през март 2010 година под палката на маестро Браян Шкембри. От няколко години той е декан на Музикалния факултет на Малтийския университет

20. Mozart’s bicentinary marked in Opera studio performance. – In: The Sunday Times, 2 June 1991, p.20; Cosi fan tutte at the Manoel. – In: The Times, 7 June 1991, p.15; Storace, A.G. Delightful Cosi fan tutte. – In: The Times, 20 June 1991, p.17; Galea, L. Opera Studio Issellem lil Mozart. – In: Leħen is-Sewwa, 6 July 1991, p.9; and Miceli, A.G., Il-‘Cosi fan-tutte’ ta’Mozart fil-Opera Studio. – In: In-Nazzjon Taghna, 12 July 1991, p.21.

21. Micallef Judge, R. An artist of outstanding talent. – In: The Sunday Times, 7 May 1989, p.28.

Превод на български: „България е център на активно производство на оперни певци, сред които са Христов, Гяуров, Кабаиванска, Гюзелев, Томова, Димитрова и Добрева...“

(Имената са цитирани с грешки в оригинала, бел.автора)

22. Пак там.

Превод на български: „тя е щедра в предаването на знанието, защото е сигурна в него и го дава с любов. Затова тя създава особен дух между учениците си и себе си.

 „Уважението и любовта не са неща, които може да се заповядат: Това са неща, които се спечелват чрез честност, искренност, загриженост и отдаване. Проф. Карнобатлова-Добрева притежава, без съмнение, всички тези дарове. Аз съм щастлива, че нашият министър ще я кани и занапред.“

23. Mozart’s ‘Requiem’ at St.John’s. – In: The Sunday Times, 7 May 1989, p.20 and Micallef Judge, R. Uplifting Mozart’s Requiem. – In: The Sunday Times, 21 May 1989, p.23).