Обзор на музикалния живот във Видин в период
от средата на XIX до средата XX век
Иванка Нинова
Видин, както повечето крайдунавски градове впечатлява със своето сравнително ранно музикално развитие през 19 век. Чрез оживената международна търговия по река Дунав културното влияние от Виена, Будапеща, Белград и Букурещ е осезаемо. Европейската градска култура намира добър подслон сред заможните слоееве на видинското население. Пример за възрожеденски пориви от началото и средата на 19 век са основаването на първите читалища, а след това и училища. Трябва да се отбележи, че и прочутият турски управител – сепаратист Осман Пазвантоглу със своята природна интелигентност, образованост и склоност към копиране на европейски модели на градоустройство още в края 18 и началото на 19 век подготвя почвата за „европеизирането“ на града. След Освобождението от турско робство изградените преди това традиции създават благоприятни условия за развитието на националната музикална култура, чрез възникването на самодейни сдружения и много активна просветителска дейност.
Първите документирани музикални изяви във Видин са от 70 –те години на 19 век. „Това са били малки народни румънски оркестри, които свирели по тържества. В репертоара си те имали български, румънски и сръбски песни, както и градски фолклор“. Непосредствено след Освобождението много популярен е бил струнния оркестър на Али Чауш, бивш военен музикант в турската армия, който останал във Видин. В неговия ансамбъл свирели няколко души – турци и българи. Ръководителят Али Чауш е кларинетист. Този оркестър станал известен из целия Видински край. Той свирел не само по покана на заможните българи от Видин, но и обслужвал и театралните самодейни спектакли в града. Неизменно участвал и при литературните вечеринки на видинската интелигенция“ [1]
Видинските граждански хорове
Първите хорови състави във Видин са ученически. Те са сформирани от учителя по пеене Руси Коджаманов[2] и според данните на учениците са пеели двугласно и тригласно. В списание „Родна песен“, бр. 5-6 от 1932 г., този видински възрожденец споделя: „Пеенето в робските години заемаше малък дял в обучението. Всеки учител трябваше да знае добре черковното пеени и да „държи страна“ в църквата. Не знаеше ли учителят черковния ред, дори да бъде гласовит, не можеше да си намери учителско място.
Учителят учеше и нас да пеем по нещо в църквата. Наред с това учителят ни избираше по-гласовите ученици да му държат исо. Учеха ни още да пеем и по някоя хвалебствена песен за султана. За свирене на някой инструмент и дума не ставаше“
По нататък в статията си Руси Коджаманов разказва историята на нашия драматург Добри Войников, който като учител в Шумен се опитал да научи няколко ученици да свирят на цигулка и да „изненада“ гражданството. На следната година договорът му не бил подновен с мотив: „Не искаме учител, котйо да учи децата ни на цигански занаят“..
След Освобождението Константин Иречек извиква чехи, които да преподават музика в новооткритите гимназии. В същата статия Коджаманов определя като музикален център Северна България и град Шумен, където се открива педагогическо училище. Той отбелязва, че появяването и на руски учители по пеене в Шумен, Варна и други градове допринася за бързото нотно ограмотяване първо на учителите, а после и на значителна част от техните ученици. Руси Коджаманов отбелязва, че преди и в първото десетилетие след Освобождението в училищата по пеене се пее предимно чужд репертоар. Дори възникал спор възможно ли е българска народна песен да се нотира. Руски и хърватски песни се адаптират с български текстове, а Иван Зайц[3] по това време е най-популярния композитор в България. Песните на Емануил Манолов и Ангел Букорещлиев са първите, които изместват постепенно чуждия репертоар сред училищната и гражданската самодейост.
Руси Коджаманов е първия учител във Видин, който при назначаването в трикласното девическо училище и Скобелевата мъжка гимназия си през 1884 г. преподава само пеене. Когато идва за пръв път в града, той установява, че няма нито едно пиано и нотно грамотен човек. През същата година той сформира първия сборен ученически хор, който участва в църковните служби на катедралата „Св. Димитър“ във Видин. След като се установява окончателно във Видин, Руси Коджаманов сформира първият смесен хор[4] в България. Под влияние на прочутия тогава руски хор „Славянска капела“ с диригент Дмитрий Агренев – Славянски, който гастролира в по-големите наши градове, той заменя детските гласове – дисканти и алти с женски. Налагането на този смесен хор в църковната практика коства упорита десетгодишна борба на диригента с тогавашният видински владика и св. Синод[5]. Училищните песни и църковни песни на Руси Коджаманов се пеят навсякъде в България. [6] Репертоара на смесения църковен хор вкллючва предимно песнопения от Дмитрий Бортнянски, Александър Андреевич Архангелски, П.И. Чайковски и други руски автори. Концертите на хора са редки, максимум два- три годишно. В статия си „Църковният диригент Руси Коджаманов“ музиковеда Петър Динев пише: „ Руси Коджаманов чрез самообразование придобива липстващите му познания по хармония. Само се е научил да свири на пиано, цигулка, виолончело и контрабас, като ползвал руски учебници. Постигнал е забележителни успехи в композицията, вокалната и инструменталната музика. Имал е плътен баритон с приятен тембър. Него пее като солист народни песни и оперни арии, акомпаниран от местната военна духова музика или малък струнен оркестър. Със сборния смесен ученически и граждански хор той подготвял по 2-3 концерта годишно. Едни и същи хористи / учители, ученици, чиновници и военни/ са участвали както в гражданския, така и в катедралния хор който наброява повече от 60 души. Към мъжката гимназия около 1903 г. той основава първия ученически оркестър в града от свои ученици, които обучава да свирят на цигулка, пиано, виолончело, контрабас и други инструменти. По-късно във Видинската Девическата гимназия сформира и първия девически ученически оркестър. За 42 години педагогическа и диригентска дейност Руси Коджаманов подготвя певци, които са в състояние да пеят вокални ансамбли и хорове от оперите „Дон Жуан“ на В.А. Моцарт, „Русалка“ от Даргомжски, „Иван Сусанин“ на Глинка, „Фауст“ от Гуно, „Еврейката“ от Халеви, „Халка“ от Монюшко, „Продадена невеста“ от Сметана и други. По късно тези певци участват в цели оперни и оперетни постановки. Салонният оркестър има в репертоара си увертюри и оркестрови интермедии от прочути опери. Сред учениците на Руси Коджаманов има професионални композитори, диригенти и учители по музика като: Александър Кръстев, Стефан Вапорджиев, Александър Вълчев, Райна Паликарова и др.“[7]
Александър Кръстев, роден през 1879 г. във Видин е от популярните личности в българския музикален живот през първата половина на ХХ век. Той сред основателите на всички културни институции във Варна / включително Радио Варна и фестивала „Варненско лято“/, както и инициатор за създаване на Съюза на музкиалните дейци в България и дългодишен член на ръководството му. Като ученик на Руси Коджаманов, преди да отиде да учи цигулка в Загребската консерватория, той ръководи ученически хор, а за кратно време и Видинския катедрален хор.
През 1901 г. част от младите хористи се отцепват от хора на Руси Коджаманов[8] и основават мъжки хор. За тази цел те регистрират музикално дружество „Китара“. Ръководител става Петко Петков – един от най-добрите тенори във Видин. От 1904 г. хорът на дружество „Китара“ е смесен и постепеннно измества хора на Руси Коджаманов от активния музикален живот на града. Репертоара на смесения хор „Китара“ включва песни от Емануил Манолов, Ангел Букурещлиев, Александър Морфов, Добри Христов, Иван Зайц и западноевропейски композитори.[9]
Интересен е Уставът на музикално дружество „Китара“ утвърден на 11 септември 1905 г. и отпечетан през 1906 г. във видинската печатница „Дюгменджиев“ . В глава трета, членове 16 и 17 са фиксирани строги мерки към недисциплинираните певци и музиканти:
„Чл. 16. За всеки две неоправдани отсъствия от спявки / репетиции / действителния член се глобява съразмерно членския внос. Ако не се попправи настоятелството му отправя напомняне и го отстраняна временно или за винаги“.
Строги мерки се предвиждат и за отговорността на управителното тяло състоящо се от седем членно настоятелство. В глава четвърта „Управление“ в член 22 намираме следния тектст:
„Членове на настоятелството, котио не са посещавали редовно най-малко шест спявки преди готвено забавление, губят правото на свободен вход““
„За пет
години, от 1901 до
1905 г, като
диригенти на
хор "Китара"
последователно
са
постъпвали: Александър
Вълчев,
Никола
Копоев,
Димитър Дюкменджиев
и отново
Александър
Вълчев. Честата
смяна на
диригентите
обаче, не е
била благоприятна
за
стабилната
подготовка и спятост
на състава.
Първата
изява била
благотворителен
концерт и
литературно -
музикална
програма, преминали
с
изключителен
успех, при
препълнен
салон.
Средствата
от този
концерт били
предадени за
издигане на
паметник на
загиналите в
Сръбско -
българската
война праз 1885
год. /това е
днешния
паметник
срещу ж.п.
гарата - б.а./.
Огромна е
учебно -
възпитателната
и културна
работа на
дружество
"Китара" за
популяризирането
и
утвърждаването
на музикалните
знания във Видин
и региона.
През 1903 г. са
доставени
първите
напечатани
материали от
музикална
къща "Е. Островски"
в Одеса. През
м. октомври 1904 г.
е създаден
голям смесен
граждански
хор, а година
по - късно
диригент
става Стефан
Вапорджиев -
учител по
музика. Той постига
добра
балансираност,
спятост и музициране
на състава.
От 1905 до 1910 г.
големият смесен
хор "Китара"
и отделно
само мъжки
състав,
подготвят и
изнасят
ежегодни
концерти с
изпълнение
на фрагменти
от оперите
„Оберон“ от
Карл Мария
фон Вебер,
„Норма“ от
Винченцо
Белини,
„Лукреция
Борджия“ от
Гаетано
Доницети,
„Хугеноти“ от
Майербер,
„Русалка“ от
Александър
Даргомижски,
„Продадена
невеста“ от
Сметана,
„Иван
Сусанин“ от
Михаил
Иванович
Глинка,
"Ернани",
„Трубадур“ "Травиата",
"Риголето",
"Аида", „Отело“
и др. Блестящ
успех
постига
мъжкият
състав, който
на 23 май 1910
г.участва в
Първия събор
на хоровете
от
крайдунавските
градове в
Силистра.
Видинският
състав, освен
задължителната
песен
"Ганината
майка" от
Добри Христов,
изпълнява и
"Църковна
литургия" от
Пьотр Илич
Чайковски.
Изпълнението
на двете
песни е
великолепно.
Журито под
председателството
на Маестро
Добри
Христов присъжда
на хор
"Китара"
първа
награда
"Златна лира
и лавров
венец",
За
богатата
културна,
просветна,
благотворителна
и
възпитателна
дейност на
хор "Китара",
може да се
напишат много
страници, но
аз ще посоча
само основните
моменти,
които дават
представа
колко голяма,
разностранна
и
народополез-на
е била
неговата
дейност!
През 1908 г,
диригентът
Стефан
Вапорджиев
издейства
закупуването
на нови
духови
музикални
инструменти
от Чехия.
През 1910 г.
хорът и
оркестърът
представят
операта "В
кладенеца"
от Блондек.
Основните роли
изпълняват
местни певци
- Катя
Попаврамова,
Мара Петкова,
Петър Живков
и Христо Тричков.
Същата
година
ръководството
на
дружеството
създава
смесен
църковен хор
с диригент
Никола
Копоев. В 1912 г.
хорът и оркестърът
изнасят
самостоятелни
концерти с
песни от
българските
композитори -
Емануил
Манолов,
Добри
Христов и
Александър
Кръстев.
На 27 юни 1914 г.
съставите
изнасят
голям
тържествен
концерт,
посветен на 30 -
годишната
учителска,
музикална и
творческа дейност
на
основоположника
и доайена на
музицирането
във Видин
Руси
Коджаманов.
Първата
Световна
война
прекъсва
творческия
процес на
тази
истинска
музикална
школа. Едва
през 1919 г.
капелмайсторът
Петър
Михайлов възстановява
дружеството,
като
привлича бившите
певци и
инструменталисти
и издирва млади
попълнения.
След това той
остава само
диригент на
оркестъра, а
диригент на
хора е Атанас
Еремиев.
Основната
тежест в
репертоара
на
възстановения
състав е
изпълнението
на творби от
български
композитори
и фрагменти
от класиката
- оперите
"Норма" от Белини,
"Вълшебният
стрелец" и
"Оберон" от
Вебер,
"Леонгрин"
от Вагнер,
"Лукреция
Борджия" от
Доницети,
"Хугеноти "
от Майербер,
"Травиата",
"Отело","Трубадур",
"Аида",
"Ернани" от
Верди,
"Продадена
невеста" от
Сметана,
"Иван Сусанин"
от Глинка,
"Русалка" от
Драгомижки и
др. Не може да
се изброят
всичките, но
целта на
музикалното
дружество е
била да запознае
видинското
общество с
българската,
западноевропейската
и руската класическа
музика, за да
го предпази
от разпространяваната
тогава не
особено
качествена
музика,
съставена от
евтини
кръчмарски
песни,
пародии и
фарсове,
които
/подобно на
чалгата днес
- б.а./ заливали
музикалното пространство.
През 1927 г.
диригент на
хора и
оркестъра
станал
учителят по
музика
Светослав
Четриков. През
следващата
година за
учител по
музика във
Видинската
девическа
гимназия бил
назначен
един
истински
музикален
работохолик -
Иван
Бърдаров.
Млад,
амбициозен,
талантлив,
взискателен
и пробивен,
той бил
привлечен от
ръководството
на дружеството
за диригент
на съставите.
С него хорът и
оркестърът
разучават
преди всичко
произведенията
на
българските
композитори -
Петко
Стайнов,
Добри
Христов,
Александър
Морфов,
Александър
Кръстев и др.
За кратко
време била
разучена и
подготвена
първата
българска
опера "Камен
и Цена" от Иван
Иванов и
Вацлав
Кауцки и на 27
април 1929 г. тя
била
представена
на
видинската
публика, в салона
на театър
"Вида".
Успехът е
огромен, аплодисментите
са бурни.
След два
месеца били
представени
оперите
"Тахирбеговица"
от Димитър Хаджигеоргиев
и "Иванов -
Павел" от
неизвестен
автор.
Точно
когато хорът
и оркестърът
достигнали
най – високо
художествено
равнище и
организация
/края на 1930 г./,
типично по
български,
настъпил
големият
срив! Избухнал
скандал по
повод на
организирана
екскурзия до
Рилския
манастир за
членове на
колектива и
техни близки,
за сметка на
дружеството.
Голяма група
от най -
утвърдените
хористи били
за това,
безплатно да
пътуват само
най - бедните
членове на
хора и учениците,
а останалите
да заплатят
поне половината
от
разноските.
Председателят
на дружеството
Евгени
Тоушек
категорично
не е бил съгласен
с
предложението
и половината
от хористите
напуснали
състава. В
същото време
и диригентът
Иван
Бърдаров се
разболял. Така
отлично
подготвените
състави се
разпаднали.
За две години
дейността на
дружеството
замряла. През
есента на 1932 г.
авторитетният
видински
гражданин д-р
Петър Симов е
избран за
председател
на
музикалното
дружество и
той слага
край на
разкола в
музикалната
формация.
Обособилите
се след
разпадането няколко
състава се
обединили
отново под името
"Китара" и
дружеството
станало член на
Съюза на
народните
хорове в
България. За диригенти
са назначени:
на светския
смесен хор -
Александър
Берендев, на
църковния -
Никола
Копоев, а на
оркестъра -
Петър
Михайлов. Трите
състава
заедно с хора
на
Девическата
гимназия, на 14
ноември 1932 г,
изнасят
голям концерт
-Дванадесета
литургия"на
Волфганг Амадеус
Моцарт. С
това
видинската
музикална
общественост
отбелязала 140
-ет години от
смъртта на
великия
композитор.“[10]
Дружество „Китара“ поставя и много детски оперети. През 20- те години с ученически състави са представени „Болния учител“ и „Самоивско изворче“ от маестро Георги Атанасов, „Малката кибритопродавачка“ от Михаил /Мишо/ Тодоров. Маестро Георги Атанасов присъства в репертоара и с оперети за възрастни като заглавието „Моралисти“ и др. Интересно е да се отбележи че видинската публика израства като вкус. В местната преса започват да се появявят и критики за качеството на постановките. За постановката на оперетата „Моралисти“ от маестро Герги Атанасов във видинския седмичник „Вестник за театър, кино, музика и „други работи“, четем: „Трябва да благодарим на господин Евстатиев, диригент на оркестъра и на инж. Балушев, концертайстор на оперетата. Ако в постановката имаше много слаби страни, оркестърът изпълни своята задача с вещина и съвършенство. Това беше едно тържество за нашата музика. Сякаш ние бяхме дошли само на концерт и ни се искаше той да не свършва. Уви, хубавата музика на „Моралисти“ от маестро Георги Атанасов, беше малко, че беше погълната от комедията. Така както беше изпълнена, тази оперета няма да има успех. Само един добър режисьор може да я спаси, като вмъкне повече музика и ефектна игра. Вместо дружество „Китара“ да бърза с изнасянето на операта „Тахир Беговица“ от Димитър Хаджигеоргиев, не да обърне повече внимание на „Моралисти“, ако иска да избегне два неуспеха…..“[11]
Интересни програми от концертния живот във Видин в началото на ХХ век са запазени в „Държавен архив“ – Видин. По европейски образец в Салона на тогавшното гарзинознно събрание се изнасят и неделни следобедни камерни концерти. В програмите можем да открием духовна четиригласна музика от Джовани Палестрина, дует от операта „Орфей“ от Клаудио Монтеверди, песни от Феликс Менделсон, руски композитори, инструментална музика от Франсоа Купрен, Арканжело Корели, Доменико Скарлати, Й.С. Бах, Г.Ф. Хендел, Глук и др. Баладата „Горски цар“ от Франц Шуберт също може да се открие изпълнена на концерт – беседа. По-късно новосформирани малки хорови ансамбли изпълняват песни от Шуберт, Менделсон и Брамс. Съставът на почти всички видински хорови формации е „династичен“ . Често в тях участват цели семейства и родове, от дядовците и бабите, майките и бащите до внуците, зетьовете и снахите.
През 20-те години на ХХ век, когато за учител по музика е назначен Светослав Четриков дружество „Китара“ бележи своя голям възход. Сформирането на малък симфоничен оркестър, подсилен с ученици от гимназията под ръководството на Светеслав Четриков изпълнява увертюри на Вагнер, Офенбах и други оперни и оперетни композитори. Като значителнен успех може да се отбележи и изпълнението на Месса №12 К 232 в до мажор от В.А. Моцарт по случай 140 г. от смъртта на композитора и ораторията „Сътворението“ от Йозеф Хайдн от голям сборен смесен хор, солисти и симфоничен оркестър под ръководството на Иван Бърдаров. Големият успех на „Сътворенето“ от Йозеф Хайдн разчува в цяла Северозападна България и ораторията е изпълнена от музикално дружество „Китара“ и във Враца.
Турнета в Кула, Белоградчик, Лом[12], Фердинанд /днес Монтана/, Брегово[13], Оряхово[14] С младежки ентусиазъм хористите са се отзовавали на всички покани и тъ понасяли неудобства и лишения. Пътуванията се осъществяват с две пожарникарски каруци. Рекламата за събитията в посетените градове често е „жива“. На балкона на зданието, където е трябва да се състои събитието или хотела са се изпълнявали няколко номера от програмата. През 1935 г. хорът на дружеството, съвместно с еврейския тамбурашки оркестър изнася концерт в София в Дома на здравните работници.
Организационното и художествено укрепване музикално дружество „Китара“ амбицира неговото ръководство. В следващите години в градския театър са представени „Селска чест“ на Пиетро Маскани и оперетата /всъщност операта/ „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син. В организационен план тези постановки вече са на почти професионално ниво, защото за тях са ангажирани професионален режисьор, балет и корепетитор.[15] В афиша присъства и името на концертмайстора.
Видинското музикално дружество „Китара“ не забравя своите съграждани, които са допринесли както за развитието на музикалната култура в града, така и в национален план. Освен юбилейните концерти на основоположника на музикалната култура в града Руси Коджаманов, през сезона 1939-40 г. е организиран юбилеен концерт и на Александър Кръстев.
Укрепването на видинското читалище „Цвят“ привлича част от членовете на музикално дружество „Китара“. През 1940 година Симфоничния оркестър преминава към читалището, което привлича за диригент младия капелмайстор Борислав Михайлов.[16] Репертоарът на видинските хорове и оркестър по това време включва произведения от В.А. Моцарт, Сметана, Ото Николай, Пиетно Маскани, Йохан Щраус – син, Шарл Гуно, Петко Стайнов.
Успоредно с дружество „Китара“ във Видин функционира и отделно музикално дружество на еврейската общоност в града. Към него се основава тамбурашки оркестър и смесен хор към синагогата. Музикален ръководител на това дружество става Александър Вълчев Лозанов.[17] Еврейските музиканти-любители освен в своето дружество, участват активно и в концертния живот дружество „Китара“. Когато по време на Втората световна война те са принудени да емигрират в Палестина, отсътвието им се чувста осезаемо в града.[18]
Видинските духови оркестри и техните диригенти
Най-старите данни от Централния военен архив сочат, че военна духова музика във Видин с чешки капелмайстор е имало през 1886 г.[19] Възможно е тя да съществува от по-рано, тъй като във Видин домува турски гарнизон и военни музиканти. Това предположение може да се направи въз основа на сведение от личния фонд на А. Обретенова Евстатиева[20]: „Непосредствено след Освобождението много популярен е бил струнния оркестър на Али Чауш, бивш военен музикант в турската армия, който останал във Видин“.
Военният духов оркестър е правил по два-три концерта на открито през топлите месеци в специално построена беседка над Стамбол-капия – любимо място за разходки на гражданството. Репертоара според запазини документи от това време в Централния военен архив се състоял от маршове, мазурки, валсова, популярни градски песни, малки пиеси от чужди автори, откъси от популярни опери и оперети. Военния духов оркестър активно е участвал и на различни тържества на площади, увеселителни вечеринки, укра, забави, читалищни, литературно-музикални изяви и др. Тези участия срещу заплащане са били толкова чести, че се е наложило да се подготви специален правилник за разпределянето на „свирени пари, спечелени по време на извънслужебни прояви“[21].
По спомени на военния музикант Л. Ангелов съхранни в Централния военен архив във Велико Търново, „първият духов оркестър във Видин през 1887 г. е имал в състава си 40 души, заедно с музикантите ученици-малолетни младежи, които проявяват музикални наклонности, Някои от тях били още деца на 12-13 годишна възраст“.
От 1888 г. камепламайстор на Видинския духов оркестър става чехът Игнатий Хърс. Той служи до 1899 г. и включва в репертоара на оркестъра откъси от операта „Продадена невеста“ на Сметана, както и пиеси от Емануил Манолов. Хърс е инициатор оркестърът да участва в любителските театрални представления и да има съвместни концертни изяви с гражданския хор.
Първият български военен капелмайстор във Видин е Димитър Попов. Той служи в родния си град за кратко, след което се премества като гимназиален учител в София. Наследен е от Ботьо Кирчев[22]. По време на дългата си служба Ботьо Кирчев продължава делото на своя чешки предшественик. Оркестърът наброява 30 души и освен чуждият класически репертоар той популяризира активно творчеството на Емануил Манолов и Панайот Пипков. Ботьо Кирчев превръща Видинският духов оркестър в областен. За различни периоди от време музикантите са командировани в Оряхово, Враца, Козлодуй и Лом, където извършват просветителски мисии. Цигулар по специалност Ботьо Кирчев е търсен цигулков педагог. Участва като цигулар в салонния оркестър на дружество „Китара“ и други оркестрови състави. След пенсионирането си работи като учител по музика в мъжката гимназия и като инструменталист в оркестъра на киното в града.[23]
По време на войната, от 1912 до 1916 г. като капелмайстор във Видин, по това време укрепен пункт, е мобилизиран Димитър Попов. В родния си град той издига общото художествено ниво на духовия оркестър, който и преди е оглавявал за кратко в самото начало на ХХ век. Изнася концерти три пъти седмично с високохудожествени програми, с което издига музикалния вкус на гражданството За тази дейност е похвален със заповед № 28 от 1915 г. от генерал-майор Кантарджиев.[24]
От 1919 г. за капелмайстор на военния духов оркестър във Видин е назначен Петър Михайлов[25], който идва от 36-ти Козлодуйски полк в Оряхово. Петър Михайлов заварва оркестър от над 30 души, с богата нототека. Неговата репертоарна политика е амбициозна и включва трудни пиеси от западноевропейската и руската класика, оперти увертюри и пиеси от Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов и маестро Георги Атанасов. Голяма част от пиесите Петър Михайлов сам оркестрира и преоркестрира. От запазените от това време програми, съхранени в Централния военен архив във ВеликоТърново се вижда, че на негови концерти са се изпълнявали увертюрите „Сватбата на Фигаро“ от В.А. Моцарт, „Севилският бръснар“ и „Вилхелм Тел“ от Джоакино Росини, „Багдатският халиф“ от Франсоа Боалдьо „Рюи Блаз“ от Феликс Менделсон, „Леката кавалерия“ от Франц фон Супе, „Маринела“ от Юлиус Фучик, „Летящият холандец“, „Танхойзер“и всъпление към трето действоие на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер. За жалост Втората национална катастрофа нанася удар на амбициите на Петър Михайлов. След Ньойския договор, когато Българската армия е сведена до 20 000 души, Видинският военен духов оркестър е ликвидиран. Гражданите обаче не позволяват оркестърът да изчезни от културния живот на града. По инициатива на музикално дружество „Китара“, читалище „Цвят“ и други местнти организации се създава комитет, прави акция за матариалната издръжка на бившия военен духов оркестър. Градът е разпределен на райони, от които членове на комитета събират доброволни месечни вноски от граждани, учреждения и обществени организации. Така след 1921 г. бившия военен духов оркестър става граждански до 1924 г., когато отново е въстановен предишния му статут[26].
Петър Михайлов застава начело и на гражданския симфоничен оркестър в който свирят любители-щрайхисти и духачи от Военния оркестър. Запазани програми от това време в Централния военен архив – Велико Търново дават сведения за изкючително богат репертоар, вкючващ музика от Й.С. Бах, Кончерти гроси от Г.Ф. Хендел, Симфонии от Йозеф Хайдн, Меса№ 12, в до мажор от В.А.Моцарт[27], увертюри от Феликс Менделсон и Хектор Берлиоз, встъпление към операта „Аида“ на Верди и оперетни постановки на „Самодивско изворче“ от маестро Георги Атанасов, „Малката кибритопродавачка“ от Михаил /Мишо/ Тодоров и др.
Интересен факт е, че от 1924 г. във Видин има втори духов оркестър към жандармерията. Той е бил с малък състав и е ръководен руско-чешкия евреин Йосиф Вейнер. В състава му са свирили предимно руски емигранти[28] Те имали сходен репертоар и дейност като Военния духов оркестър, а част от неговите музикарти свирили и в Симфоничния оркестър на музикално дружество „Китара“. Според сведенията на А.Обретенова Евстатиева, запазени в Държавен архив – Видин, капелмайстор Вейнер бил добър музикант и водил съставите на еврейското музикално дружество и тамбурашкия оркестър[29].
През лятото на 1928 г. на мястото на Петър Михалов, който се пенсионира, за диригентна Видинкия военен духов оркестър е назначен Обретен Евстатиев[30]. С поемането на длъжността Обретен Евстатиев „стегнал състава“.Той държал много на външния вид на оркестрантите и издействал ушиването на нови униформи. Строг и взискателен както към себе си, така и към подчинениет си със състав от 27-28 души той подготвял разнообразни програми из творчеството на Михаил Глинка, Маербер, Рихард Вагнер, Шарл Гуно, П.И. Чайковски, Джузепе Верди и други. Обретен Евстатиев дава подслон и на българското творчество. Под негово ръководство е изпълнена Симфония № 2 от Никола Атанасов, а в почти всеки концерт са включвани и подпури от оперите на маестро Георги Атанасов. Обретен Евстатиев дирижира и оперните постановки на музикално дружество „Китара“. Под негово ръководство са възстановени оперета „Тахир Беговица“ на Димитър Хаджигеоргиев и оператата „Моралисти“ от Маестро Георги Атанасов. Той обичал джаза и сфромирал биг бенд от най-изявените си оркестранти, с който редовно концертирал във Военния клуб на града.
Неговата дъщеря оставя богато документално наследство във Държавен архив – Видин. От страница 85 на нейния личен фонд узнаваме, че нейния баща подава оставка по служебни причини и от ноемвир 1930 г. служи в Нова Загора, Белоградчик, Петрич и се пенсионира като диригентна духовия оркестър на МВР в София. Загива трагично през 1946 г.
Наследникът на Обретен Евстатиев, Никола Цонев[31] е голяма придобивка за музикалния живот във Видин. Той успява да увеличи щатните бройки на военния духов оркестър от 20 на 27 души. Разширява репертоара му с над 120 пиеси от класически, романтични и български композитори. Освен на традиционните места в откритите градски пространства, в театъра и Военния клуб, той започва да изнася платени концерти на пристанището, когато на него акостират пътнически и туристически параходи. Като диригент на Симфоничния оркестър при музикално дружество „Китара“, Никола Цонев изпълнява първата българска симфония в сол минор от Никола Атанасов, „Недовъшената симфония“ на Франц Шуберт и акомпанира цигулковия концерт в ми минор на Феликс Менделсон със солист концертмайстора на оркестъра инж. Балуш Балушев.
Никола Цонев полага големи грижи и за камерните концерти във Видин. Той сформира камерни ансамли, триа, квартети, квинтети и други с най-добрите инструменталисти в града, в които лично участва като виолончелист. По негови лични сведения запазени в Държавен архив – Видин, с тези камерни ансамбли е изпълявана най-вече музика от В.А.Моцарт и Феликс Менделсон.
След като Никола Цонев е назначен за диригент на Гвардейския оркестър в София, негово място се заема от Борислав Михайлов – син на дългогодишния диритент Петър Михайлов. Борислав Михайлов продължава достойно делото на Никола Цонев и полага огромни грижи за развитието на симфоничното дело във Видин. От запазени програми от това време можем да видим, че той посяга към трудни в техническо отношение оркестрови произведения като увертюрата „Въшебната флейта“ и Симфония № 40 от В.А. Моцарт, „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай, „Продадена невеска“ от Сметана, „Тракийски танци“ от Петко Стайнов.
От този бегъл обзор можем направим заключението за огромното заначение видинските военни духови оркестри и техните диригенти, които полагат основите на музикалната култура във Видин и областта. В Централния военен архив – Велико Търново са съхранени десетки ведомости на Видинския военен духов оркестър. От тях можем да направим нерадостния извод, че тогавашното социално-икономическо положение на музикантите е аналогично на сегашното. Те са получавали ниски заплати и за да издържат семействата си са били свръхнатоварени с разнопосочна комерсиална концертна дейност извън сериозните си служебни ангажименти. В тази принудителна дейност те са подпогнати от диригентите на оркестъра и полковите командири. Те разработват строги и много подробни тарифи за извънслужебната заетост на музиканте от оркестъра. И на определен период от време събраните средства се разпределят според заслугите, дисциплината и ценза на отделните оркестранти.