Реторика на органовите регистри

Артикулация на тръбите

Камен Петев

При засвирването на органова тръба се образуват няколко процеса, основните от които са : въздух с определено налягане (вятър) нахлува в крачето на тръбата, преминава през процепа покрай сърцевината и се насочва към горния ръба на лабиума (става дума за флейтови тръби. С. Л.) Там вятърът се разцепва и започва да образува два потока завихряния. Единият поток се насочва във вътрешността на тръбата и от вихрите постепенно но бързо възникват устойчиви сгъстявания и разреждания на въздуха. Когато тези трептения се стабилизират в честотата и силата си, те представляват едно гъвкаво трептящо тяло, подобно на струна, но ограничено от обема на тръбата. Това трептящо въздушно тяло се нарича „стояща вълна”. Това е самият производител на тона. Другият поток от разцепения вятър се завихря навън и вихрите създават сходни трептения пред горния и долния лабиум. При отворените тръби тонът от стоящата вълна се разпространява в свободното пространство през горния отвор на тръбата и през лабиумния отвор в основата, а при запушените тръби (Gedakt) - само през отвора на лабиума. В процеса на нахлуване на вятъра; разцепването му, завихрянето и стабилизирането на вихрите до формиране на стоящата вълна; вятърът предизвиква най-разнообразни шумове и неконсонансни звуци, които бързо затихват и преливат в същинския тон, с добре развити консонансни обертонове. Тези предварителни шумове се наричат „пред-тон” или встъпление. Те зависят от много неща – налягането на въздуха, обема и скоростта на вятъра, начина му на нахлуване в крачето на тръбата .... Една много съществена роля за предварителните шумове играе положението на горния лабиум. Мензурата за височината на лабиума (лабиумния отвор) варира между 1/4 до 1/3 от ширината му. Разпространението на вече стабилизирания тон също носи разнообразие в характера си според възприемането му от човешкото ухо. Ограничената в тръбата стояща вълна излъчва в свободното пространство трептенията си в зависимост от формата на тръбата, и горния и отвор (цилиндрична, конична, фуниевидна, полузапушена). Съществено значение за характера на звука има отново формата на лабиумният отвор и особено – ширината му, чиято мензура обикновено е от 1/5 до 2/7 от обиколката на тръбата.

Описаните звукови процеси се наричат „артикулация” на тръбата и имат много съществено значение в звуковата естетика на органа. Артикулацията в рамките на един регистър може да бъде само с деликатни изменения, създаващи фина нюансировка в колорита на отделния регистър.

Началните шумове, бързото им затихване и стопяване в устойчив тон с развити консонансни и някои дисонансни обертонове, се възприемат слухово като два свързани звука – съгласна и гласна. Те ясно създават усещане, подобно на произношението на певец с артикулацията му на устните, езика, устната кухина и дори гърлото.

Всъщност органът говори, по-точно – пее говорейки. Могат ясно да се чуят най-разнообразни срички – та, ду, по, ме, лю и т.н. Основно звучащите гласни са „а”, „о” и „е”; като във високия диапазон често се чува и „и”, а в най-ниския – „у”. При много регистри в различните области на диапазона гласната леко се изменя като например от „а” във втора октава и нагоре постепенно прелива в „е” и накрая в „и”. Повечето дървени запушени (Gedakt -и) звучат с „у” най-долу, а от малка октава преминават в силно затъмнено „а” или „о”.

От съгласните звуци по-често звучащите са „т”, „д”, „п”; но звучат още и „л”, „в”, „г”, „м”, „н”; „съскащи”, „шъшкащи” и др. При някои тесни гамби (Viola da gamba, щрайхери) например, чуваме „р”. Posaun произнася „то” или „та”, но към гласната се чува едно съпътстващо „х”.

Характерна съгласна за принципалите е така нареченото „плюене” – „тп”, сякаш се усеща отделянето на езика при свирене на тромпет. (на английски – “chiff”. С. Л.) Един нюанс на Prinzipal 8` при органа в Методистката църква – Варна е произношението „тьа”, напомнящо на мекото немско „t”, с леко присъскване. Във ФКЦ – Варна Prinzipal 16` произнася много бавно, повече от секунда, но с прибавянето на нови регистри произношението се разтопява и зазвучава по-кратко. При органът в зала „България” в някои комбинации принципалите зазвучават с тръпчив привкус, много характерен за органите от ренесансовата епоха.

Subbass 16` по принцип звучи с „хо”. В Добрич същият регистър има съвсем тихо встъпление, но гласната след нея прелестно шепне. Регистърът Quintadena в комбинация с флейтови регистри придава на новасъздалата се гласна носов характер.

В действителност сричките, които артикулират тръбите имат три звука - Съгласна, гласна и пак съгласна. Последната идва от шумовете при затихване на тръбата. Въпреки че е много по-кратка от първата, тя има важна роля с влиянието си върху артикулацията на прозвучаващата след нея тръба. Трябва да подчертая като цяло че взаимодействието на артикулацията между различните тръби звучащи в една звукова картина, както и в последователност във времето носи „разтопяване” и формиране на безброй нови и разнообразни възможности за реторичен изказ на органа. От своя страна органистът може да контролира начина на отваряне на тон-вентила  (механичната тон-трактура е незаменима в този смисъл). Чрез докосването на клавишите, характера на натиска (щрихите) и нон-легато -то което използва, изпълнителят частично влияе върху нахлуването на вятъра в тръбата, придавайки нюанси на артикулацията.

Използваните тук букви не са прецизни, а само наподобяват безбройните звукови варианти. Чрез регистрите и съчетанията им органът говори на собствен език, изразявайки по свой начин музикалната картина. От своя страна органистът има възможността с деликатност, стагаща до виртуозитет, да манипулира и да обедини реториката на органовите регистри с логиката на музикалната идея и с това пълноценно да проведе музикалния драматизъм.