Настоящият текст се посвещава на 140 – та годишнина от рождението на Павел Грегориевич Чесноков и ще бъде представен на творческа среща на диригентите – участници в международния фестивал на православната музика „Богородица Достойно ест“ – Поморие, 2017 г.
Хорово-диригентската работа през погледа
на Павел Чесноков (1877-1944)
Д-р Боряна Найденова
Диригент на Смесен Камерен Хор „Петър Динев“ при храм „Св. Св. Кирил и Методий“ - София
Изкуството да се пее в хор достига до нас от далечни времена. Още в пътеписите на сестра Егерия – пътуваща монахиня, живяла през ранния V век се споменава как групи от хора, разположени от двете страни на олтара на новооснованите християнски манастири пеят, редувайки се в отговор на свещеника думите : Kyrie eleison, Christe, eleison.[1] В онези далечни времена, двата хора – „лика“ са имали функцията да участват с възгласи и молитви в богослужебното последование от името на народа. С институционализирането на християнската религия започва развитие на всички изкуства, свързани с него. През V и VI век започва изграждане на все по-големи базилики, което изисква по-голяма тържественост на богослужението. Това рефлектира пряко върху религиозната музика. Заражда се scuola cantorum – обособена група от най-опитните певци – клирици и най-талантливите млади ученици, чието пеене превръща църковната музика във все по-изтънчено изкуство.[2] Хроовият ансамбъл вече има значимо, органично свързано с богослужението, но категорично музикално присъствие. В по късните векове – XI – XII в. от едногласни мелодии, огласяващи църковната служба, песнопенията се превръщат във по-сложни – авторски, многогласни, полифонични творби, които излизат от храма и развиват изкуството като сценично, а певците – от клиросни се превръщат в хористи с все по-широки музикални познания. Най-способният измежду певците, който ръководи левия или десния хор – лик, постепенно се изправя пред необходимостта да бъде професионален музикант с висока музикална, а не само теологична ерудиция, организаторски талант и дарба за общуване, разбиране и възпитаване на хористите в тяхната все по-сложна работа.
Между големите майстори на хоровото изкуство като композитор, диригент и педагог, ярко изпъква личността на Павел Грегориевич Чесноков (1877 – 1944). Роден преди 140 години, той остава в музикалната история със своите многоборйни творби за хор – около 500 хорови пиеси – духовни съчинения и обработки на традиционни църковни распеви, обработки на народни песни, хорови пиеси по стихове на руски поети. Хоровите произведения на Чесноков са свидетелство за мащаба и богатството на неговата музикална естетика. В тях звучат с цялата си красота и изящество руските фолклорни напеви, традиционните църковни мотиви и интонации на старинния распев, разгърнат с много фантазия, размах и в същото време много фин усет за тънка мяра в многогласни полифонични форми.
Потапяйки се в атмосферата на духовната хорова музика на Чесноков, слушателят има усещането за многопластовост на музикалното пространство, където мелодичните слоеве са разгърнати със самостоятелна логика и в същото време в пълна хармония помежду си. Неговите песнопения са с наситена, но рядко излизаща от сферата на съкровеното религиозно чувство звучност. При Чесноков липсва устремът и инструменталния подход към хоровата партия в духовните концерти на Д. Бортнянски или комфорта от песнопенията на Архангелский, композирани в удобна певческа теситура и хармонично разположение акорди, или пък класическата предвидимост на полифоничното и хармонично развитие в музиката на Ведел. Често пъти, разграничавайки нивата на женския и мъжкия хор, Чесноков ги изгражда в самостоятелни темброви пластове, при което се получава ефект на триизмерност на звучността. Характерно за неговите песнопения е поверяването на солистична функция на цяла хорова партия. Така е например в прекрасния причастен концерт „Заступнице усердная“. В „Достойно ест“ във fis moll пък, трите високи партии изпълняват широка и красива мелодия в типично руски интонационен стил, докато басовата партия очертава начупена линия от квинтово-квартови скокове, наподобяваща звън на камбани по време на тържествено богослужение. Чесноков построява акордовата си звучност в тясно или широко разположение, използвайки изключително умело вокалното пространство като едно от изразните средства. Още по-силен ефект има внезапното преминаване от широко разположение на акордите в тясно или редуването на крайни хорови регистри, както е например в концерта “Мати Божия“. Това изграждане на хоровата фактура изисква високо вокално майсторство в целия диапазон на хоровия ансамбъл. Звукът в песнопенията на Чесноков обхваща богат спектър от чувства и вълнения, които молещия се би могъл да изпита, изричайки свещените думи. Ансамбълът е поставен пред изпитанието да балансира между огромните звукови пространства в наситената или прозрачна акордова фактура и спокойствието и блажени състояния на молитва, упование и благодарност. Това прави неговите песнопения особено трудни, тъй като да се възпроизведат точните височини и трайности е само подстъпът към сложното осмисляне на неговата музика. Същевременно почеркът на Чесноков в изграждането на хоровата фактура придава на неговите църковни композиции универсалност, позволяваща тяхното изпълнение подходящо за царствените катедрали от XIX в. с огромни пространства и многобройни куполи, но запазвайки интимния дух на молитвеност и тихо упование.
Музикалното творчество на Павел Грегориевич е само едно от богатствата, оставени в наследство от него. Благодарение на музикалния талант, заложен от голямото му семейство, където всички са музиканти и хорови диригенти, както и на високото ниво на музикално образование, получено от педагози като С. Танеев, Г. Конюс , М. Иполитов-Иванов и Смоленски, Чесноков се развива като педагог и диригент с изключителни за времето си постижения. Неговите музикални творби, както и теоретичната разработка „Хорът и неговото ръководене“[3], посветена на учителя Смоленски и завършена през 1928 г, са израз и потвърждение на богатия му практически опит и дълбоко разбиране на изкуството работа с хор. В своите хорови произведения Чесноков разполага звука в целия диапазон от гласови и изразни възможности, които съставът би могъл да покрие. Начинът, по който поставя на изпитание техническите и изразни качества на хора са свидетелство за дълбокото познаване на боравенето с инструмента хор. На изпитание са поставени също и естетическите критерии на диригента, който се наема да работи неговите партитури. В резултат от това една разгърната в широко разположение акордова фактура на песнопението може да се превърне в повод хорът да покаже колко силно може да пее, а диригентът – с колко широка амплитуда да движи ръцете си, а защо не и цялото си тяло? Разположените във висок певчески регистър женски гласове лесно могат да заглушат кадифената звучност на водещите изящни мелодии вътрешни гласове, а басовата партия, която често е разположена в крайно нисък регистър да изгуби авторитета си на фундамент на цялата фактура и да пропусне да придаде ефекта на звън на тежки катедрални камбани.
Книгата на Чесноков „Хорът и неговото ръководене“ представлява своеобразно методическо ръководство, засягащо най-важните аспекти от работата с хор. Тя излиза от печат през 1940 г. и всички изводи и напътствия, които съдържа са извлечени от личния творчески опит на автора. В писмо до К. Птица Чесноков споделя: „Аз, в кратки щрихи вложих в нея целия принос на почти петдесет – годишна практика, направих (добросъвестно) това, което ми се искаше да направя за моето най-любимо изкуство“ (Чесноков, 18). Страстта на Чесноков към хоровото изпълнителство се запазва до края на живота му и тя е дълбока, сериозна и осъзната като единствен начин да се озвучат „най-тънките извивки на душевните движения, мисли и чувства, изразени в изпълняваното съчинение“ (Чесноков, 19). Както изтъква К. Птица в предговора към книгата, Чесноков „принадлежи към тази плеяда от забележителни артисти …, за които художествената дейност във всеки момент представлява свещенодействие“ (Чесноков, 6), а основен принцип при взаимоотношенията с ръководения от него хор са „дълбоката човечност и взаимно уважение между певци и диригент“ (Чесноков, 7)
Не случайно К. Птица в предговора си към книгата отбелязва, че всички хорове, ръководени от Чесноков са на изключително високо ниво. Това не е изненадващо, ако съдим по представата на Чесноков за съвършения хор: „тихи, но широки и пълнозвучни акорди, като вълни, които плавно ни обливат, равна пълноценна звучност, която ни очарова, удивително сливане на всички гласове в единен акорд; ние не чуваме в тази обединена звучност не само отделни певци, но и отделни партии от хора, всичко се слива и уравновесява, така че да образува прекрасна акордова звучност … хорът с неговите многочислени певци се представя пред нас като един жив организъм“ (Чесноков, 21)
Като ярък представител и водеща фигура с безспорен принос във високото ниво на руската (тогава съветска) хорова школа, Чесноков разработва теоретичен подход за успешно постигане на това единство на звука и мисълта, така характерни за времето и националната принадлежност на автора. Като главни и неизменни елементи на хоровата звучност Чесноков издига ансамбъла, строя и нюансировката. Той ги разглежда като значими в такава степен, че дори и в хоровото изпълнение да бъдат пожертвани дикцията и ритъма, достатъчно е ансамбълът, строят и нюансировката да бъдат на ниво, за да бъде изпълнението оценено като висококачествено. И трите аспекта от реализирането на този идеален хоров образ подлежат на регламентиране и в своята разработка авторът предлага една доста добре устроена система, извлечена от неговия собствен опит, доказала се като ефективност и резултат. За съжаление обаче, ефективността на тази система в днешно време би могла да бъде практически уязвима, тъй като изисква специфични социално-психологически условия, при които да се разгърне и да даде плодове. Според Чесноков идеалният работен ритъм на хора трябва да бъде по два часа ежедневно. Ако хоровият колектив е на кратък творчески лагер с цел да подготви конкретна програма или е студентски или ученически хор, където хористите са задължени да присъстват, това е напълно реалистично и постижимо. Не трябва да се забравя също и че между 50-те и 90-те години на миналия век, участието в задгранично турне на хоров колектив беше една от малкото възможности за социалистическия човек да надникне отвъд желязната завеса. Това беше мощен стимул за певците да вложат цялото си старание в това изкуство.
Чесноков твърди, че би се получил идеален баланс, ако хорът се състои от четири партии с по шест гласа – три леки и три – тежки като тембър, които са не само равни по брой, но и перфектно подбрани по тембър (пак там). Но дали това е възможно сега, когато хоровото изкуство разчита толкова много на хористи, болшинството от които са непрофесионални певци и които практикуват това изкуство не за високи постижения, а за удоволствие? Методиката на работа с хор на Чесноков е показателна за това колко значимо е било хоровото изкуство по негово време и колко подкрепяно от обществото и институциите е било, за да може да си позволи толкова широк подбор с толкова висока критичност. В днешно време, когато светът е отворено пространство, личността на диригента е тази, която трябва да привлече, задържи и мотивира за изключително сложната работа в хоровия колектив певци с музикални и личностни качества, които заедно да вървят по дългия път към високото майсторство.
С висока практическа стойност са препоръките, които Чесноков дава за постигане на съвършен строй на хоровата звучност. Той казва: „хорът е едно колективно ухо“ (Чесноков, 23). Действително, ако всеки от хористите не носи своята част от колективната отговорност толкова активно, колкото и своята персонална – за доброто интониране в хора, то хоровият строй никога не би могъл да бъде на необходимото ниво. И все пак, начинът, по който Чесноков съветва хоровия диригент да възпитава усещането за интонация у хористите е реална помощ и ключ към осезаем ефект в стройното звучене на хора. Защото човешкият глас е нетемпериран музикален инструмент и ако при това положение певеца не се възпитава в усещане за тоновете като взаимосвързани, а не като изолирани звуци, то постигането на интонационна прецизност е невъзможно. Мисленето на чистите интервали като опорни, основни, без тежнения, на големите – като разширяващи се, а на малките – като стесняващи се кореспондира пряко с функционалността на степените в лада. Този начин на мислене не само обезпечава стабилността на хоровата интонация, но прави звучността жива, пластична и дишаща. Напрегнатостта на чувствителните и на водещите тонове и устойчивостта на основните водят до психологическия ефект на напрежение и удовлетворение. Това е част от музикалното майсторство на всеки хорист, тъй като той бива принуден да следи тежненията както в своята мелодия, така и по вертикал – в цялата хорова хармония. Чесноков обръща специално внимание на възпитаването и постоянния контрол на хоризонталния и вертикален музикален слух. Това е един от универсалните принципи на търсене на стройна и стабилна звучност, който би могъл да функционира в хорови състави с амбицията за интонационна прецизност.
Чесноков споделя своя опит и по други, все така важни компоненти на хоровото изпълнителство, като: дишане, динамическа нюансировка, ритъм, темпо, дикция и разположение на хора. Той казва: „Без правилно дишане не може да има правилен музикален звук“ (с. 50) и нарича дишането при говор малко, а при пеене – голямо, подчертавайки важността на икономичното използване на издишвания въздух. Динамичната скала от pp до ff илюстрира графически с пирамида на динамическите области, всяка от които притежава възможности за още по-фино степенуване на звучността (Чесноков, 97). По отношение на ритъма и темпото – изразни средства, които много често създават непреодолими затруднения на хоровете и диригентите, Чесноков се изразява по много семпъл и в същото време напълно точен начин: ритъмът е „душата, сърцето на музиката“, а темпото – „двигателната сила на изпълнението“ (Чесноков, 106). Чесноков не пропуска нито един детайл от цялостната техническа и художествено-изразна картина на работата с хор. Той дава съвсем конкретни правила за много от компонентите на тази сложно функционираща система, включително план за домашна работа на диригента, съвети към младия диригент и образец на ведомост за прием на нови хористи.
Запознавайки се с методиката за работа с хор на Чесноков, читателят придобива не само полезни практически познания, част от които са приложими и днес, но и много релефна картина на духа на времето, в което са били много по-приложими. В същността си хоровото изкуство е социално ангажирано и в същото време силно зависимо от множество социално-политически и обществени фактори. По тази причина в изпълнението на един хор винаги проличават наслагванията на преобладаващата нагласа и философия, характерна за националността, която представлява. Приложена по един и същи начин от диригенти от различни националности, методиката на Чесноков би довела до различен резултат и различна степен на успеваемост. За разлика, обаче от техническите и изразни възможности на един хоров състав и неговия диригент, от което зависи високото интерпретаторско ниво, това, което композиторът Чесноков е завещал на хоровото изкуство е напълно неподвластно на времето. Така че, ако по отношение на практическото приложение на някои от съветите му като теоретик можем да изпитваме известни резерви, то това, което има универсална стойност е огромното му композиторско наследство и внушението, че високото изпълнителско майсторство изисква пълно отдаване, работа по всеки детайл изцяло в контекста на всички останали детайли и независимо върху какво се работи, неизменно присъствие на чувството за художествена мярка.
Със своето музикалното присъствие в историята на композиторското, диригентското и педагогическото изкуство, личността на Чесноков е свидетелство за това колко е важно композиторът на хорова музика да бъде наясно със спецификата на изпълнителския апарат, а хоровият диригент да проникне в мисията и посланието на произведението, което работи и да бъде технически наясно как да го постигне. От своя страна диригентът – интерпретатор на хоровото произведение, вървейки по пътя към техническо и изразно съвършенство да прояви персонално отношение към всеки от хористите и в същото време да превърне себе си и тях в един цялостен дишащ, чувстващ и музициращ инструмент. Именно комбинацията от тези ценни качества на изтънчен композитор, диригент с фин педагогически усет и човек с богата сетивност и организаторски талант прави Павел Грегориевич Чесноков една от най-ярките фигури в историята на хоровото творчество и изпълнителство.
[1]За реда на католическата меса и фазите в нейното оформяне, вж. Apel, W. 1990. Gregorian Chant; Indiana University Press Bloomington & Indianapolis, с. 24.
[2] Dom Andre Saulnier, 2003, Gregorian Chant a Guide, Solesmes, с. 5
[3] Чесноков, П.Г. 1961, „Хор и управление им“. Москва, Государственное Музыкальное Издательство