ОБЩИ СТИЛОВИ БЕЛЕЗИ В КЛАВИРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЙОРДАН ГОШЕВ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИНТЕРПРЕТАТОРА

Професор д-р  Ростислав Йовчев- Катедра „Пиано“

Теоретико-композиторски и диригентски факултет

Национална Музикална Академия „проф. Панчо Владигеров“

GENERAL stylistic features in Jordan GOSHEV piano works

(interpretation analyses)

Professor Rostislav Yovchev, PhD

Резюме:

Научната разработка прави общ поглед на стилистичните белези в клавирното творчество на Йордан Гошев. Разглеждат се най-ярките произведения, написани в един период от 25 години, и включващи Сонатина-кончертанте, Тема с вариации, миниатюри, две сюити, етюди, Соната-фантазия. Целта е да се подчертае широкия кръг интереси на известния наш композитор към създаване на съвременни български произведения в традиционни, но доказали жизнеността си през вековете жанрове и техните най-характерните стилистични особености. Изследването се стреми да ги групира по отношение на интонационни особености, хармоничен език, оригинални композиционни техники, формообразуване, отношение към фолклора и др. По този начин, текстът би помогнал на бъдещите интерпретатори на тази музика по отношение на индивидуалния интерпретаторски поглед към многоплановите образи, които често пъти са „скрити“ в нотния текст. Авторът на научната разработка е пръв изпълнител на почти всички цитирани клавирни произведения, имал е шанса да получи от близо изпълнителски указания от Йордан Гошев и по този начин се оказва до известна степен медиатор между композитор и изпълнител. След години, когато времевата дистанция от създаването и първото изпълнение на тези клавирни творби бъде по-голяма, текстът ще се окаже и базисно изследване за бъдещи научни разработки, които ще акцентират на истинската, преживяла оценката на времето стойност на тези творби.

Ключови думи: Йордан Гошев, интонационни особености, интерпретаторски поглед, медиатор, базисно изследване.

   През последните две десетилетия,           соловото клавирно творчество на българския композитор Йордан Гошев несъмнено се наложи като интересно явлениe в съвременната българска музика. От 1987г. до наши дни композиторът създавал многобройни произведения за различни инструменти и в различни жанрове, като отделя централно място на произведенията за пиано, неизменно оценявани от музикалната критика като смели и достойни за внимание творчески търсения.

С течение на времето, напълно логично композиционният му език  претърпява различни трансформации. Ранните „Тема с вариации“ могат да се определят като повлияни от намиращите се в апогея на творческия си път през 80-те години на миналия век композитори като Александър Танев, Красимир Кюркчийски, Александър Райчев и др. Макар и в по-малка степен, в тази циклична творба се наблюдава засилено дисонантно присъствие, характерно за езика на Бела Барток. В нея значителна роля е отделена на вертикалите с квартов строеж.

В следващите съчинения интонационните връзки с големия унгарски композитор са много по-близки. Звукоредът тон-полутон е характерен за Бела Барток и остава водещ в мелодичния строй на редица произведения на Йордан Гошев както от ранния, така и от по-късния период - 6 багатели, Сонатина-кончертанте, Концерт за пиано и оркестър, Сюита (1997) и др. Това се чувства особено в присъствието на  засилена дисонантност на тематизма с използването на секунди и септими като водещи интонационни ядра (дял от Багатела № 3, Багатела № 6, Сонатина-кончертанте, втора част на Концерт за пиано и оркестър) и е много типична за мисленето на композитора.

Пример 1: Йордан Гошев – Багатела №3

Пример 2: Йордан Гошев – Багатела №3

Тя служи не само за конфликтни и драматични звукови внушения в бързи и активни пиеси, а и за „извайването” на „застинали“, „отекващи“ в тишината причудливи образи в бавните (Песента на враните из Сюита1997

Пример 3: Йордан Гошев – Песента на враните

В областта на звуковисочинните отношения хармоническите функции може да се разглеждат в по-обобщен план като микроотношения устойчивост-неустойчивост и опорност-неопорност. В много творби  секундовите интервали се разрешават  в консонантен, обикновено терцов, интервал, което създава многолика звукова цветова гама.

Постепенно Йордан Гошев формира своя личен композиторски почерк чрез експериментиране и откриване на индивидуален творчески подход при работата с най-актуалните за ХХ век композиторски техники – модална, додекафонична, както и алеаторна (приложена най-вече като алеаторика от ограничен тип), запознавайки се с „различни принципи и методи на композиране, нотации, ладови и вертикални структури” (по думите на композитора в интервю, публикувано в списание „Музикални хоризонти“, бр.2 от 2013г.)

Промяна на интонационния изказ настъпва през 90-те години с навлизане на фолклорните елементи (началото на Надсвирване за две пиана), а Сюита (1997) разработва тематизъм на основата на старинните ладове, както и на сериална и модална техника.

Пример 4: Йордан Гошев- Полетът на кълвача

Пример 5: Йордан Гошев- Маймунарник

Наред с това авторът остава неизменно верен и на Бартоковото влияние в мелодичен и хармоничен план чрез честата поява и натрупване на дисонантни тонове под формата на тригласни съзвучия и клъстери.

Използването на интонационни елементи от българската народна музика е често срещано явление и в началото на новия век. Етюд №2, Сюита II, Соната-фантазия, Рапсодия за пиано и оркестър показват съвременното отношение на композитора към фолклорния първообраз, при който няма разработване на дълъг мелодичен цитат (както е в Тема с вариации), а поява на характерни интонации или диафония обикновено в началото на творбата (Надсвирване, Соната-фантазия, Етюд № 2), формиращи единен образен център (пасторално-съзерцателен, или шеговито-скерцозен), който се противопоставя на друг, сътворен на базата на универсален композиционен език. Обикновено подобна, вдъхновена от фолклора тема, се третира импровизационно, дори и в Соната-фантазия – със средствата на ограничената алеаторика, която като правило оформя лиричния център на произведението.

Пример 6: Йордан Гошев – Соната-фантазия-встъпление

С изключение на Тема с вариации, Йордан Гошев не променя звуковисочинната структура на използваните като базисен интонационен материал фолклорни първообрази.

Композиторът рядко прибягва до авангарден музикален език. Дори в алеаториката той запазва контрола над звуковата височинност и драматургичната линия, оставяйки на моментната преценка на изпълнителя само свободата на ритмичните встъпления (Соната-фантазия).

По отношение на формите, в които се развиват клавирните произведения на Йордан Гошев, можем да забележим повишен интерес към цикличната – Тема с вариации, Сонатина-кончертанте, Концерт за пиано и оркестър, а от края на 90-те години, вече и към сюитата, сътворявайки до началото на 2013 година 4 образци от този жанр. Дори и миниатюрите са обединени в цикъл (6 багатели, 3 етюда), като това не е просто редуване на контрастни пиеси, а категорично единна драматургична линия с ясни логически фази на начало, развитие и финал, който обикновено съдържа обобщение на образността.

Същата характеристика можем да открием и в малките форми. В преобладаващата си част те са триделни, в по-малка степен двуделни, обичайно с репризност от синтезен тип. Затова се използва и рондото, което убедително затвърждава значението на началната авторова идея. Съчетаването на повторяемост на еднакви (много често и варирани) с нови като тематизъм и фактура епизоди създава противопоставяне между елементите на контрастност и континюитет в развитието на формата.

Както в ранното, така и в зрялото творчество типично за Йордан Гошев е редуването на вариращи тематизма дялове от типа а1-а2-а3 и т.н. (някои Багатели, Танц на мечките от Сюита-1997, Сюита II), съхраняващо основните характеристики на мелодичната линия с прибавени всеки път фактурни и интонационни изменения. Като цяло композиторът затвърждава магистралното провеждане на основната авторова идея в градация с въвеждането на нови в тематично отношение епизоди при най-активно развитие в кулминационната зона (Соната-фантазия), което е индивидуална особеност на стила. Изчерпването на възможностите за екстензивно развитие подтиква композитора към контрастни съпоставяния или въвеждане на реминисценции от предходна част (Багатела № 3, или финал на Сонатина-кончертанте),

Пример 7: Йордан Гошев – Сонатина-кончертанте – финал

а в Прелюд из Сюита IІ използваната старинна форма пасакалия запазва неизменно началната тема с нейния фолклорен оттенък, като се изменят акомпаниращите фигурации във всяка една от двутактовите групи. Това интересно контрастно съпоставяне на тематизъм с различен характер отделя темброво и регистрово мелодичното ядро в близък план и фоновата пасажност в далечен. Така образната характеристика намира адекватно отражение в подходящата форма, както е при всеки композитор, който разработва нов, съвременен изказ. В този смисъл соловите клавирни съчинения на Йордан Гошев притежават забележително единство между изразност и форма.

Композиторът разработва широк кръг жанрове, които са типични за клавирната музика - Сонатина, Соната (с импровизационното влияние на фантазията), Концерт за пиано и оркестър, Рапсодия. В областта на миниатюрата, обединени в сюитна поредица както вече изтъкнахме, откриваме етюди, шест багатели, Прелюд, Интермецо, Токата (съществуваща и отделна Токата в До за две пиана), както и пиеси с илюстративни заглавия (четирите части на Сюита (1997), пиесите за две пиана – Надсвирване и Дяволски мисли), с което се обхващат почти всички известни клавирни жанрове, изразяващи неговото специфично образно мислене.

Във фактурно отношение той се стреми към многопластово богата звукова картина в близки по теситура регистри, но не липсва и съпоставянето на крайни и контрастни в темброво отношение звучности. Забелязва се  изграждане на принципа на честото насищане на звуковите пластове с дисонантни интервали и съзвучия обикновено разрешаващи се в консонантни звукови пластове, отколкото постепенно уплътняване на фактурата, чрез добавяне на нови гласове и акордови структури. В това отношение, Й. Гошев е много различен от един също така ярък клавирен композитор в българската музика като Стефан Икономов, който изгражда фактурната структура на пиесите си чрез постепенно добавяне на нови звукови пластове и постига достигаща дори до десетгласна дисонатна вертикална конструкция (Ст. Икономов – Соната-балада, Клавирен концерт, Соната на дружбата за 8 ръце, „Посвещение и шега“ за клавирно трио и др.). 

Йордан Гошев често използва полифонични елементи (преди всичко стретна имитация) като начин както за уплътняване на звуковия спектър, така и за пространствено асиметрично драматургично нарастване. Когато имитационно в два гласа се редуват кратки мотивни построения, изказът става задъхан и напрегнат (последна част на Сонатина-кончертанте, Етюд №2).

Пример 8: Йордан Гошев – Етюд №2

Редуването на дълги фразировъчни линии подпомага обединението на мисълта в кулминационни епизоди, създава плавност на изказа и мащабност на кулминацията (Токата из Сюита II).

Като следовник на композиционните традиции и образно-драматургична характеристика на Барток, Йордан Гошев обръща сериозно внимание на разнообразието на ритмичните фигури – честа смяна на размера, разместена акцентуация,  поддържаща постоянно чувство за асиметрия (Багатели №1, 3, 6, Сонатина-кончертанте, двете сюити, Етюди, Соната-фантазия). Използването на неравноделност е продиктувано първоначално от влиянието на Бартоковия стил (Сонатина-кончертанте, Концерт за пиано, Сюита), а впоследствие от българската народна музика в съчетание с използването и на нейни интонации (Етюд №2, Сюита II, Соната-фантазия). В същото време като цяло темпото е почти неизменно, с леки агогически отклонения в двете посоки, които по-скоро очертават нюанси в образността чрез контраст между строгата метричност и безметричност на движението в рамките на една пиеса. Това е особено застъпено в Соната-фантазия, където ограничената алеаторика оставя на изпълнителя свободата на ритмичната инвенция.

Творческият контакт с Йордан Гошев в продължение на повече от 20 години ми дава основание да твърдя, че темповите означения са твърде относителни. Композиторът предпочита максимално бързи темпа в изпълнените с активност и енергия творби (особено от ранния творчески период) - Allegro assai, Presto, Prestissimo, а бавните темпа обикновено са свързани с означението на характера на музикалното съдържание - Sostenuto, Grave. В спокойните и съзерцателни пиеси преобладават умерените темпа - Andantino, Allegretto, Moderato.

Един цялостен поглед върху образността в клавирните пиеси на Йордан Гошев показва, че в мащабните форми композиторът предпочита сгъстено драматично развитие с дисонантен мелодически и хармонически рисунък и сблъсък между дялове с върхово емоционално напрежение и лишени от вътрешни конфликти безстрастни епизоди (Сонатина-кончертанте, 6 багатели, някои части от двете сюити). В много случаи се внушава ирония и сарказъм, достигащи до заплашителност и „оркестрова проекция“ – Соната-фантазия.

Интересен подход е възприет от композитора в драматургията на Соната-фантазия. Освен „задържане“ на темпото с оглед постепенното и неудържимо динамично нарастване, той въвежда и нов тематичен материал, от който най-впечатляващ е „съдбовният“ мотив, съставен от три повтарящи се осмини в ниския звуков пласт. По подобие на Бетовеновата тема от Симфония №5, в българската творба се търси многоплановост на образните състояния, сблъсък и кулминация, която извежда драматизма и трагизма като водещи емоционални състояния в едно от най-мащабните като форма и фактура съчинения на Йордан Гошев. 

Пример 9: Йордан Гошев- Соната-фантазия

Лириката в чист вид се среща рядко като настроение и тя е свързана по-скоро с претворяване на фолклорни първообрази (унгарския фолклор в багатели №2 и 5),  най-вече български (началото на Соната-фантазия и Прелюд от Сюита II, Надсвирване за две пиана), като тези образи са носители и на епическо повествование. Като характерен момент можем да очертаем скерцозността и грациозността, която композиторът прибавя към по-меките и неконфликтни състояния (първа тема на Соната-фантазия, Прелюд от Сюита II, Етюд №1).

Пример 10: Йордан Гошев – Етюд №1

Пример 11: Йордан Гошев- Прелюд

Шеговитост и закачливост срещаме в Багатела №3, Токата в До, Надсвирване за две пиана, Сюита (1997).

В повечето бавни епизоди от творчеството си авторът постига „замръзнала“, почти неподвижна картина, отекващи „странни“ звуци и причудлива атмосфера с кинематографична яркост, присъстващи във втората част на Сонатина-кончертанте, Концерт за пиано и оркестър, Песента на враните из Сюита (1997) и др.

Пример 12: Йордан Гошев – Песента на враните

Този експресионистичен нюанс е често срещан белег на знакови за творчеството му творби, съчетан с голяма доза драматизъм и мащабност (Дяволски мисли за две пиана).

Пианистичните особености в споменатите по-горе творби са сериозно предизвикателство, изискващо висше изпълнителско майсторство. Още в началото на творческия си път композиторът търси „почти неизпълнимото“ в клавирната фактура, провокирано от желанието му да създаде убедително с внушението си произведение за пиано. Веднага обаче правим уговорката, че трудностите не са самоцел, а подчинени на развитието на драматургията и изискванията на съвременните композиционни тенденции. В Сонатина-кончертанте и Концерт-а за пиано намираме в много случаи шестнайсетинови пасажи в двоен гриф,  редуване на секундови хармонични интервали, разрешаващи се в едноглас, или терца. Тези изключително неудобни пианистично последования са предпочитани и по-нататък в творчеството му, като може би само в Соната-фантазия тяхното присъствие е ограничено, но преобладават във фактурата на двете сюити и Етюд №2. Друг характерен белег са дългите скокове от един интервал или съзвучие в друг в широк регистров спектър, често пъти асиметрично, и „търсещи“ регулярността в опората на първо време, като скоковете са в състава на умалени, дисонантни акорди, чийто позиционен „образ“ е изключително неудобен (Сонатина-кончертанте, Соната-фантазия).

Пример 13: Йордан Гошев – Соната-фантазия

Като особено трудни можем да откроим скоковете в различни посоки и широките мелодични интервали в края на токатата от Сюита II, които като структура и технически проблеми са уникални в съвременната българска клавирна музика.

Пример 14: Йордан Гошев – Токата

„Дребната“ пръстова техника също присъства, особено с драматургичната роля на гамовидните пасажи в репризата на Соната-фантазия, където освен преодоляване на неудобните в апликатурно отношение построения, се изтъкват с tenuto водещи тонове, в които е закодиран тематичен материал от предходни дялове в сонатната форма.

Пример 15: Йордан Гошев- Соната-фантазия

С подобни технически характеристики са и секстоловите шестнайсетинови групи от Етюд №1, или в Интермецо от Сюита II, при които се налага честото леко извиване на дланта в двете посоки, за да се преодолеят „нестандартните“ и непрестанни обръщения на мелодията в двете посоки. Чисто апликатурно е добре да се използва една позиция на ръката, да се избягват ненужните преходи на първи пръст и се заменят с леки прекъсвания на свързаността на мелодията (неизискана в артикулационно legato), които „превключват“ позицията. Тези често използвани в съвременната музика изпълнителски изисквания произтичат от необходимостта да се изпълняват мелодични последования с ъгловата, далеч от „вокалната“ мелодична графика, като първият от групата три етюда, където композиторът изисква осмисляне на странната на пръв поглед „плетеница“ от интервалови мелодични съчетания.

 Пасажи с преобладаваща октавова техника са по-редки и на места, където се изисква динамизиране на звуковия масив в кулминационни зони (Соната-фантазия, Концерт за пиано, Рапсодия за пиано). В тези епизоди Йордан Гошев търси оркестрален ефект и обхващане на всички регистрови точки на клавиатурата. По подобен начин се третира и използването на плътна акордова звучност, обогатяваща развитите до този момент едногласно, или двугласно мелодични линии (Соната-фантазия) и ги третира като три самостоятелни плана със средствата на контрастната полифония.

Като много добър пианист Йордан Гошев съумява да очертае пианистично удобно пълните технически и регистрови възможности на инструмента, когато многоелементната и многопластова музикална тъкан разкрива сложни и многолики образни характеристики.

В творбите за пиано, писани от 90-те години на миналия век до наши дни, използването на елементи от българския музикален фолклор става типична черта на стила на Йордан Гошев. Това не е просто цитиране и разработване на избрана мелодия (както е в Тема с вариации) или употреба на прости или на сложни неравноделни размери, а композиторски процес, в който типични интонации от нашата народна музика проектират развитието на драматургията в единство с класически или по-съвременни композиционни прийоми. В Соната-фантазия например встъпителната тема има много ярък колорит и служи за своеобразен лайтмотив, рамкиращ конструкцията на формата. В Прелюд из Сюита II тритактовата сдържана емоционално тема е основа за развитието на пасакалия. Шопската диафония придава уникален интонационен характер на Етюд №2,

Пример 16: Йордан Гошев- Етюд №2

съчетан с мозаечно редуване на неравноделни и равноделни размери. Основните тематични звена на двете токати (Токата из Сюита II и Токата в „до“) също съдържат елементи от шопския фолклор, пресъздаващи уникалния и „пиперлив“ хумор на жителите от тази фолклорна област.

Пример 17 Токата

В това отношение много показателна е Рапсодия за пиано и оркестър, изпълнена през 2008г. от автора на настоящия труд в съпровод на Плевенската филхармония. Интонационно и ритмически партиите на пианото и оркестъра са изградени на базата на фолклора с използване дори и на тъпан като част от инструментариума.

   Успешната симбиоза между елементите, взаимствани от народната музика и съвременните композиционни техники, прави клавирното творчество на Йордан Гошев актуално и същевременно достъпно, като ярко е изразен националният характер на композиционния стил. Благодарение на широките познания на композитора в областта на линеарната обработка на фолклора, той се насочва към най-характерните негови интонационни и формообразуващи елементи. Изобретателността на композиционното развитие, дълбочината на вътрешния смисъл на образите и професионалната прецизност са отличителни белези, които правят произведенията му примамливи за изпълнителите и очаквани с интерес от публиката.

Библиография:

1. Сигитов, Сергей. Духовный строй музыки Белы Бартока. Философско-аналитическое исследование. С.-Пб., 2003.

2. Когоутек, Цтирад. Техника композиции в музыке ХХ века. М., 1976.

3. Денисов, Эдисон. Современная музыка и проблемы эволюции композиторской техники. М., Советский композитор, 1986, 208 с.

4. Коларова, Емилия. Аспекти на идеята за националното в българското музикално творчество на ХХ век в контекста на модерността. С., Мега Музика, 2004, 116 с.

5. Градев, Николай. Симетричноладовите творчески търсения на българските композитори – едно модерно решение на проблема за националното. Върху примери за употребата на умаления симетричен лад из клавирната музика на П. Владигеров, В. Стоянов, Л. Пипков, Д. Ненов и Ал. Райчев. – Във: Муз. хоризонти, 2005  № 1, 20-27.

6. Горанова, Правда. Клавирното изкуство в България. С, 1999, 400 с.

7. Гошев, Йордан. Роля и функция на втори глас в българските народни песни. В: България в музика. Съст. М. Булева. ВТ, 2004, 53-63

8. Гошев, Йордан. Линеарна обработка на българската народна песен- Университетско издателство ЮЗУ, Благоевград, 2004.

9. Вълчинова-Чендова, Елисавета. Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. С.: ИИзк. БАН, 2004, 328 с.

10.  Божикова, Милена. Музикалният 20 век като късен стил, Институт по музикознание, С., 2009

11. Вълчинова-Чендова, Елисавета. Енциклопедия български композитори. С.: СБК, 2003, 348 с.